Те се срещнаха в хотел Plaza в Ню Йорк през 1970 г. Ето какво се случи след това

През 1969 година Стефано Рипамонти се усеща добре в живота. Беше към двайсетте и работеше блестяща работа в италианска компания за обувки от висша мода. Той неотдавна се беше оженил за обичаната си от детството и младоженците се настаняваха в апартамент покрай стените на Ватикана в Рим, Италия.

Въпреки че новият им дом имаше огромен капацитет, двойката искаше да обнови пространството съгласно усета си, тъй че наеха интериорен архитект-дизайнер. Впоследствие този проектант прекарва доста време в жилището със брачната половинка на Стефано – преконфигурирайки пространствата, предлагайки цветове на боята и предлагайки хрумвания за интериорен дизайн.

Междувременно Стефано постоянно пътуваше по работа.

Един ден Стефано се връща от пътешестване до Акра, Гана, с цел да откри жена си да стои в полуукрасения апартамент, обляна в сълзи.

„ Очевидно по време на моето неявяване тя и архитектът са се влюбили “, споделя Стефано пред CNN Travel през днешния ден.

„ И тъкмо по този начин тя изчезна от живота ми, оставяйки ме унищожен. “

Пътуване до Ню Йорк

С разрушено сърце, Стефано се зарови в работа и след това му беше препоръчана нова работа в друга италианска компания за обувки.

Не единствено, че новата роля заплаща „ съвсем двойно “, работата също по този начин предлага на Стефано шанса да посети Съединени американски щати за първи път, да участва на конгрес за обувки в Ню Йорк.

Стефано беше удивен от Щатите от деня, в който американските танкове влязоха в Рим, с цел да освободят града от нацистите. Младият Стефано и родителите му се причислиха към тълпите, нареждащи се по улиците, овации и тогава американски боец скочи от един от танковете Шърман, с цел да даде на двегодишния Стефано дребна тенекия, съдържаща шоколад. Отпечатани начело на кутията бяха думите: „ Произведено от Curtiss Candy Co. Chicago. “

През идващите години Стефано цени тази кутия за бонбони и мечтае за Чикаго – дом на вкусни бонбони, които освен имат добър усет, само че и съставляват независимост.

„ До ден сегашен към момента имам тази кутия “, споделя Стефано.

Всичко това означаваше, че за Стефано нищо не можеше да потуши вълнението от първото му пътешестване до Съединени американски щати – даже дълготрайно разрушено сърце поради разрушен брак.

Ден след идването си в Съединени американски щати през февруари 1970 година Стефано се облича в най-хубавия си костюм и се разхожда във фоайето на хотел Plaza в Ню Йорк. Надяваше се вероятно да се срещне с купувачи от универсални магазини и да попие атмосферата на американска институция.

Стефано си спомня, че се е настанил комфортно „ на дълга тапицирана скамейка “ в мраморното предверие на хотела.

Докато седеше там – наблюдаваше хората и се възхищаваше на величието на пространството – Стефано последователно видя младата жена, седнала до него, която четеше копие на New York Times.

Когато Стефано погледна към нея, на разум му пристигна една дума: „ сияйна “.

Искаше да каже нещо, да се показа, само че не можа да измисли нищо, което да не наподобява „ безсмислено “.

Стефано не искаше да я безпокои - и той трябваше да поддържа връзка в мрежа. В последна сметка, смятайки, че асансьорите евентуално са по-добро място за разкриване на евентуални купувачи, Стефано реши да напусне фоайето. Тъкмо ставаше, когато дамата смъкна вестника и му се усмихна.

„ Извинете, имате ли време? “ тя попита.

Изумен, Стефано погледна часовника си и осъзна, че към момента не го е сверил на източното общоприетоо време.

„ Да забележим, имам италианско време на часовника си “, сподели Стефано.

„ О, ти от Италия ли си? “ попита дамата. „ Бях там предишното лято със сестра ми. “

Тя сгъна вестника си на една страна. След това протегна ръка на Стефано, с цел да я стисне, към момента усмихната.

— Аз съм Сали — сподели тя. " Сали Уилтън. "

Сали Уилтън беше 22-годишна, неотдавна приключила лицей, работеща във Вашингтон. През този уикенд през февруари 1970 година тя реши да посети Ню Йорк на непринудено пътешестване.

„ Просто взех решение да отида сама в Ню Йорк – желаех да виждам пиеса “, споделя Сали пред CNN Travel.

Без да знае Стефано, Сали видя Стефано незабавно щом седна на пейката във фоайето. Всъщност от самото начало, до момента в който той търсеше опция да се показа, тя правеше същото.

„ Беше облечен безупречно, с кадифено сако. Спомням си, че беше някак мрачно златен цвят “, спомня си Сали. „ Изглеждаше толкоз италиански и толкоз добре скроен. Бях привикнал с американски момчета, които носят суичъри и дънки.

По време на студентските си години Сали беше прекарала една година в чужбина в Лийдс, Англия. Това прекарване отвори мозъка й за пътешестване и тя обичаше да се среща с хора от разнообразни страни и култури.

Сали сподели това на Стефано на кафе в Palm Court, огромната чайна в хотел Plaza. И пътем загатна, че е родена и израснала в Чикаго.

Стефано не можеше да повярва на ушите си. В съзнанието му градът бе придобил съвсем митични размери. Да седнал съм против жена от Чикаго беше сюрреалистично.